ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Пламен Павлов, историк: Ако България спре да подкрепя Северна Македония в пътя й към евроинтеграция, тя ще отиде в хватката на Сърбия и Русия

Проф. Пламен Павлов, историк: Ако България спре да подкрепя Северна Македония в пътя й към евроинтеграция, тя ще отиде в хватката на Сърбия и Русия

Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ с коментар за провелата се днес консултативна среща при президента Румен Радев на тема „Преглед на двустранните отношения между Реп...

30 Септември 2019 | 18:01 | Агенция "Фокус"

Проф. Пламен Павлов, историк: Превземането на Одрин е триумфът на българските освободителни усилия за връщането на Тракия в пределите на Родината

Проф. Пламен Павлов, историк: Превземането на Одрин е триумфът на българските освободителни усилия за връщането на Тракия в пределите на Родината

Историкът проф. Пламен Павлов в интервю на Агенция „Фокус“ по случай Деня на Тракия – 26 март и 106-ата годишнина от превземането на Одринската крепост. Фокус: Проф. Павлов, на 26 март честваме Деня на Тракия. От 2006 година насам той е официално признат от българското правителство. Защо е толкова важна тази дата? Проф. Пламен Павлов: Датата е свързана с превземането на Одрин от Втора българска армия под ръководството на генерал Никола Иванов по време на Балканската война. Това става на 13 март по стар стил и на 26 март по нов. Тракийското движение в България, което има много дълбоки корени, се е спряло на тази дата с пълно основание, тъй като това е триумфът на българските освободителни усилия за връщането на Тракия в пределите на Майката Родина. За съжаление това е нещо, което става съвсем частично. Става дума за Източна, или Одринска Тракия. Още от Средновековието областта винаги е имала многобройно българско население, да не говорим в епохата на Възраждането, за Преображенското въстание, част от голямото Илинденско – Преображенско въстание и усилията на вътрешната Македоно-одринска революционна организация да поддържат бойния дух на българите и да преодолеят най-тежките негативи от нерешаването на българския национален въпрос. Така че датата13 март, или респективно 26 март е възможно най-сплотяващата дата, тъй като тя показва една справедлива кауза, която за голямо съжаление не се реализира според мечтите на нашите прадеди. Фокус: Как успява Българската армия да превземе Одринската крепост, считана до тогава за непревземаема? Проф. Пламен Павлов: Българската армия е можела да превземе крепостта вероятно и в самото начало на войната. Ген. Никола Иванов е бил привърженик на идеята крепостта да бъде превзета в движение с щурм, независимо, че тя наистина е била невероятно добре укрепена от немски инженери. Самите немски специалисти са казвали, че би трябвало тя да може да падне само ако бива обсаждана и то дълго време от германска армия. Виждаме, че нашите войски го правят в рамките на броени дни и часове. Разбира се, след една много дълга обсада. Когато генерал Никола Иванов предлага в началото на Балканската война подобна дръзка операция, командването се противопоставя, защото смята, че една такава акция е твърде рискована. Може да са имали известно основание. В хода на самата война, особено след нейното прекъсване и подновяване след опит на контраофанзива на турската армия, Одрин се оказва един много опасен момент, тъй като той приковава силите на многобройни български войски, които няма как да се развият на останалия фронт, който е най-важният. В Сърбия много се спекулира с присъствието на сръбски части в далекобойната артилерия. Наистина в обсадата на Одрин участват сръбски части, но присъствието им е един помощен елемент. И без сръбската армия нашите войски щяха да превземат Одрин, това е съвършено ясно. Всъщност това е единственото усилие на нашите съюзници да подкрепят иначе общата кауза. Тъй като Балканската война е много важно събитие за нас, което сплотява нацията и дава примери на такава жертвоготовност, каквато виждаме само във върховите моменти на нашия национален живот. Същевременно грубите грешки правят нашите политици – Фердинанд, правителството на Иван Гешов и после на Стоян Данев. Нашите съюзници общо взето не срещат почти никаква съпротива, напротив, в Македония конкретно са подкрепяни от местното население, а после се оказва, че те не искат да напускат тези земи. Нещо повече подлагат на терор местното българско население, особено интелигенцията, прогонват владиците. Всичко това ако го сложим на една везна сръбската помощ в Одринската операция е нещо твърде дребно на фона огромната несправедливост, която проявяват и сърбите, пък и гърците и черногорците по време на войната. Но така или иначе Одринската операция за нас е много важна, тъй като първо самата обсада е изпълнена по правилата на военната наука. Тук имаме едно почти модерно прилагане на военно-въздушни сили. Имаме и разузнавателни полети и първите бомбардировки, макар и импровизирани. Това показва, че българската армия тогава е много модерна и, че нашите тогавашни правителства разчитат на една силна и модерна армия. Това малко или много контрастира с днешното ни положение – на някакви безкрайни отлагания, пазарлъци, опити да се мине по-иконично. Уважаваща себе си държава, намираща се в един граничен регион, какъвто е нашия, трябва да се разполага със силна армия и виждаме, че тогавашния политически елит го е разбирал. Фокус: С какви чувства посрещаме празника? Надделява ли радостта от победата на българите над скръбта, че няколко месеца по-късно през лятото на 1913 година хиляди българи са прогонени от турската армия от родните им домове в Одринска Тракия? Проф. Пламен Павлов: Те не само са прогонени от турската армия, но са и избити. Това е един геноцид, който и до днес няма точни параметри. Числата, които се сочат, са твърде приблизителни, тъй като никой не е успял да направи статистика. Факт е обаче, че Одринска Тракия е земя, където има вековно българско присъствие, големи български селища и многобройно българско население в градовете, на практика е обезбългарена от българи християни. Българи мюсюлмани има и в момента в Одринска Тракия, но на тях турската държава не им признава това, че са българи. Това е голяма драма. Двете неща са много различни и не може триумфът да надделее над покрусата или покрусата над триумфа, тъй като става дума за различни състояния на човешката душевност. Тук трябва да съжаляваме, че тогавашния политически елит, най-вече правителството на Стоян Танев, изпуска преговорите. Имаме една доста коварна намеса на Русия, макар и задкулисна. Става дума за втората Балканска война. Нападнати сме от Румъния. Водим сами боеве с нашите неверни съюзници и това е използвано от Османската империя, за да реокупира Одринска Тракия, където тя наистина стига до геноцид, до политика на етническо прочистване. Този въпрос и досега остава нерешен в българо-турските отношения. Знаем, че той се повдига преди време на избори. Различни политически сили го поставят. Президентът Радев дори го поставя в последно време, но имаме една много особена форма на нечуваемост от страна на турската страна, която противопоставя на този геноцид някакви други конкретни неща – на изселването, да речем, на българо-мюсюлманско население в Турция. Нещата са несъпоставими и мисля, че България трябва да ангажира ЕС и световните организации с нещо, което е доказано от многобройни свидетелства от онази епоха. Днес в нашите градове има големи тракийски квартали. Тоест е имало, те отдавна не са така самобитни. Нека хвърлим поглед към историята на Бургас, Варна, дори и Русе, независимо, че е далече от мястото. Многобройни преселения на бежанско източно-тракийско население, а след това от Беломорието в Северноизточна България, във Великотърновско, Русенско, на много места. Преселението на тракийските бежанци е главно в източната част на страната. Като имаме цели градчета като Ахтопол, където населението е от Одринските села. Или пък населението на Ахелой, което е почти напълно от Одрински бежанци, но до тях пък са македонските бежанци в Равда, Несебър. Ние трябва да имаме по-силна памет за тези събития. Да ги виждаме в контекста на цялата ни национална трагедия, но и същевременно в националния ни триумф, защото тези трагедии са преодолени от нашите деди. Те са силни хора, на новите места, далеч от имуществото, което са оставили, дом, гробовете на своите близки, част от живота си, стъпват на краката си. Ние не бива да раздробяваме нашата национална история, а да я виждаме в цялост и това най-малкото ни задължава да имаме по-голяма воля за промени. Ето нашите прадеди в тежки, драматични са намирали воля да си стъпят на краката и да работят за своите семейства и за родината. Фокус: Какъв е съвременният прочит на събитията от 26 март 1913 г? Проф. Пламен Павлов: От много отдавна във военното образование Одринската обсада и особено атаката се изучават като пример за модерна военна стратегия, за тактически решения и като нещо новаторско. Спомнят се героите на тези битки. Много силна памет има в Тракийските организации в цялата страна. Аз поставих едно телевизионно предаване преди време за участието на хасковлии в тези събития. Там господата Димитър Шалапатов и Хубен Стефанов казаха някои неща, които са много малко известни. Включително, че българи, които са се намирали в обсадения град, са изкарани от турските власти да копаят окопи и попадат под огъня. Един млад българин, който е тежко ранен и умира пита „дойдоха ли нашите?“. Това показва какъв народ сме, с каква енергия и воля сме. Прочитът на тези събития е задължителен. Господин Узунов даде пример със своята книга за Първата световна война, особено с „Каймакъ-Чалань“ как трябва да се пише за тези събития. Надявам се, че ще се появят такива книги. Те ще ни помогнат да преосмислим и Одринската епопея и Балканската война в контекста на нашето израстване като народ. В тези години на национално обединение, подобни победи и върхови събития, са значели много повече за тогавашните българи, отколкото за други народи. Тъй като нашите деди се бият за една справедлива кауза, ние не посягаме на чужди територии, ние се опитваме да обединим разпокъсаното си отечество. Теодора ПАТРОНОВА

26 Март 2019 | 17:00 | Агенция „Фокус“