ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Акад. Георги Марков: Така нареченото Войнишко въстание е метеж и е вреден за националните интереси на България

Акад. Георги Марков: Така нареченото Войнишко въстание е метеж и е вреден за националните интереси на България

Историкът акад. Георги Марков в интервю за Агенция „Фокус“ по повод Войнишкото въстание на 24 септември 1918 г.Фокус Акад. Марков, на 24 септември 1918 г. избухва така нареченото...

24 Септември 2019 | 09:00 | Агенция "Фокус"

Акад. Георги Марков: Когато се разисква Ньойският договор в Народното събрание всички партии се обявяват против него, но страната ни не е имала никакъв избор

Акад. Георги Марков: Когато се разисква Ньойският договор в Народното събрание всички партии се обявяват против него, но страната ни не е имала никакъв избор

Историкът акад. Георги Марков в интервю за Агенция „Фокус“ за ратификацията на Ньойския договор от Народното събрание на 5 януари 1920 г. Фокус: Акад. Марков, на 5 януари 1920 г. е ратифициран Ньойският мирен договор от Народното събрание. Имал ли е избор българският парламент да направи нещо различно след неговото подписване на 27 ноември 1919 г.? Георги Марков: Не, пред България, не е имало никакъв избор. Самият френски министър-председател Клемансо заявява, че ако България не ратифицира договора, войната ще продължи. Да не забравяме, че тя е по съглашенска окупация тогава. България е окупирана от съглашенските части: френски, британски, италиански и разни колониални войски. Тя е хваната за гърлото. Въпреки че в Народното събрание, когато разискват проектодоговора през октомври месец, всички партии независимо в кой сектор са, се обявяват против този грабителски договор. Няма избор България и пак цитирам френския министър-председател Клемансо, който казва, че победените са виновни за всичко и че трябва за всичко да си платят. България е наказана. Това е национално крушение, което потвърждава и крушението от 1915 г. България е разпокъсана териториално. Тя е заставена да приеме огромни репарации от 2,250 млрд. златни франка и няма право на редовна армия. Армията е 7 до 20 хил. души. Тя е обкръжена от всички страни. България е нямала накъде да отиде и затова хората в Цариброд, които посрещат влака на подписалите тогава Стамболийски и цялата делегация се развяват в днешния Цариброд. Има протестни митинги, но те повече приличат на жалейки по нещо загубено. Фокус: Споменахте какви са реакциите на българските политици, но какви са реакциите на българските политици и общественост след договора от Ньой? Георги Марков: Тя е категорично отрицателна. Това, което в Букурещ през 1913 г. не посмяха да заграбят, Ньойският диктат потвърждава. Той потвърждава заграбването и окупирането от румънците на Южна Добруджа. Да не забравяме, че има няколко вълни бежанци от Вардарска и Беломорска Македония, от Западна Тракия, тъй като Ньойския диктат отнема и Западна Тракия, излаза на България на Бяло море през Дедеагач. Стотици хиляди бежанци са прогонени само с по един вързоп на гърба. Правителството на Стамболийски тогава се чуди как да ги оземли, къде да ги подслони. При положение, че България е хвърлена в тежка стопанска и политическа криза - надеждата е, че все някога ще има ревизия на този договор. Тя крепи българите. Това, което е несправедливо за един народ не може да бъде справедливо за други народи. Въпреки че победителите са наложили договора, съучастници са и малките победители от Балканите. Стамболийски пише до сръбския министър-председател, до румънския министър-председател и ги предупреждава, че такава разправа с българската нация няма да доведе до мир на Балканите, а до нова война, поради което трябва да бъде ревизиран договорът от Ньой. Победителите тогава са си въобразявали, че те ще властват над победените и че няма да се съобразяват с тези етнически граници. Всъщност както в Букурещ, така и в Ньой, се наложиха не етнически, а технически граници. Правили са границите по била на планини и по течения на реки. Има и разсечени дворове в западните покрайнини - къщата в България, дворът и нивите в Сърбия. Голяма е нашата национална трагедия. За нещастие тогава започна и гражданската война в България. Това е едно зло, което се стоварва върху плещите на българите, защото всеки се пита защо дадохме 200 хил. млади българи. Три войни, за шест години печелихме битките, но защо губим войните? Кой е виновен? Фердинанд абдикира, той си хваща пътя за Кобург и там живее с пожизненото възнаграждение, което му отпуска кайзер Вилхелм II с едно споразумение от 1915 г. Другите българи, които са останали тук и питат защо и започват гражданската война. Поуките от този Ньойския диктат са, че няма вечни победители и вечни победени. Като историк съм го казвал в Белград. Бях там 1997 г. есента в техния военен клуб в Белград. Той е по-голям от нашия, но е грозен, не е красив като нашия. Това им казах преди откъсването на Косово. Казах, че няма вечни победители и вечни победени на Балканите, има историческо възмездие. Сега не злорадствам, но сърбите тогава се гаврят с нашата национална кауза и когато днес ми говорят колегите как ги боли за Косово, защото там им е патриаршията и средновековната история, аз им казвам, че и нас ни боли за Вардарска Македония. Това е поуката. Те си въобразяват победителите и големи, и малки, че ще властват и ще налагат това, което е справедливо за тях. То ще бъде справедливо за всички, но както казах историята доказва многократно през вековете, че няма вечни победители. Фокус: Кои земи губи страната ни и какви са демографските последици за България след Ньойския мирен договор? Георги Марков: Българите стигат до там, че палят свещи в църквите и се молят да се върне и Османската империя. Казват, че Ньойският договор е по-лошо от турско. В Османската империя има верска, теократична империя, но българите са признати като нация. Те имат и училище, имат и черкви, а след Ньой православните братя християни заграбват Вардарска Македония. Принцът регент Александър, заявява на нашите първенци българи в Скопие: „Ей разберете, понеже и Бог е сърбин, трябва да станете прави сърби“. Те заграбват и училища, черкви, прогонват българските митрополити. Казват, че няма българи. Венизелос е по-изтънчен по византийски. Той обявява българите за българовластни елини. Казва, че това са елини, които са забравили майчиния език. Бодат им езика с карфица, когато проговорят български. Те искат да заличат българската нация в Македония. Това е нещо страшно. Разбира се, имаме и отговорности за тези национални крушения. Има един вътрешен кръг отговорности, това са на политиците в София. Има една невярна приказка, че българите са добри дипломати, но лоши войници. И тогава е имало добри дипломати, които са предупреждавали, че Германия не може да спечели войната срещу останалия свят. Цар Фердинанд, Васил Радославов и още десетина силни политици избират Германия. Имало е добри дипломати, но не сме случили на политици. Имаме добри войници, имаме направо юнаци на бойните полета. През Добружда, та чак на Бяло море в Албанските планини в Поморавието ние печелим битките, но Германия губи войната и ние губим с нея. Наказани сме като съюзници на Германия. Политиците носят вината и трябва да има поука. Те трябва да бъдат реалистични политици. Да повтарят цели, които са възможни за постигане. Заради Охридското езеро, загубихме Бялото море. Така че днес нямаме нито езеро, нито Бяло море. Имало предупреждения на дипломати, на инженери, на предприемачи. Това влечение да се постигне национално обединение, едно поколение жертвено, не може да стане. Италианците и германците се обединяват по 20-30 години. Политиците са вътрешният кръг, но има един следващ кръг на виновни – това са съседните държави, които обявиха, че ще запазят равновесието на Балканите, ще смажат България, няма да й позволят да се обедини национално, защото ставала прекалено голяма. Същите през 1919 г. се удвоиха и утроиха. Вижте Румъния, която претърпя поражение на всички бойни полета и накрая днешна Румъния си я представете с Бесарабия и Южна Добруджа, но това е гаврата с българския национален идеал. Когато те се удвояват, утрояват, няма нарушаване на равновесието. Когато говорим за подкрепа в ЕС, ще кажем: „Много извинявайте, ние не можем да си забравим историята“. Колко пъти министър-председател и президент ходят в Белград и им обещават, че ще се върне името Цариброд и изобщо не го връщат. Или задържат наши лекари, които лекуват, или преглеждат българи в западните покрайнини. Те трябва да си знаят мястото и те сега са зависими от нашата добра дума. Както и в Скопие. Съвсем погрешен е подходът. Трябваше да направим, както гърците първо да изчистим спорните въпроси, и тогава да подпишем. Ние подписахме, а сега някаква комисия от иначе добри историци, но минали през Външно министерство, ще решават спорните въпроси. Ще се протакат нещата и накрая историците ще „операт пешкира“. Фокус: Слага ли край Ньойският мирен договор на мечтата на българите за национално обединение? Георги Марков: Не слага край, но след него се появява пораженски синдром, който днес за съжаление още е жив. Изстрадалите българи си казват, че нищо не зависи от тях, защото даваме жертви, печелим битките по бойните полета и в края на краищата великите сили решават. Имало е сателитен синдром - на големия брат, но не е сложен край на националния идеал, защото 1940 г. с възвръщането на Южна Добружда отново се възражда вярата в него. Разбира се, само за 4 години беше съсипан, защото пак загубихме Втората световна война като съюзници на Германия. Идеалът продължава, защото има родолюбиви организации, но има удар върху него. Вече не е това, което е преди Балканските войни, тъй като вече сме понесли много удари, много предателства и остава едно съмнение, че някой ще ни позволи да се съберем под общ покрив. След Втората световна война стана още по-отвратително и страшно. Част от българската нация, говоря за македонските българи във Вардарска Македония, бяха откъснати и противопоставени на останалата част от българската нация. Това са пораженията на титовизма и на македонизма. Промиването на мозъците на няколко поколения си личат и днес. Те трудно ще се преодолеят. Вярвам, че има и справедливост в историята. Деница КИТАНОВА

5 Януари 2019 | 14:30 | Агенция "Фокус"