СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ

Иван Николов, КИЦ - Босилеград: За последните 20 години успяхме да дадем шанс на младите хора от Босилеград да се ориентират към България

Иван Николов, КИЦ - Босилеград: За последните 20 години успяхме да дадем шанс на младите хора от Босилеград да се ориентират към България

Директорът на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 20 години от откриването на центъра.

20 Октомври 2018 | 13:00 | Агенция "Фокус"

Иван Николов, КИЦ-Босилеград: Честването на 6 май в града би било прекалено смело и рисково мероприятие, с оглед на българо-сръбските отношения

Иван Николов, КИЦ-Босилеград: Честването на 6 май в града би било прекалено смело и рисково мероприятие, с оглед на българо-сръбските отношения

Иван Николов, председател на Културно- информационния център в Босилеград в интервю за Агенция „Фокус” по повод 6 май- Денят на храбростта и празникът на Българската армия. Фокус: 6 май е денят на храбростта и празникът на Българската армия. Съществува ли традиция за отбелязване на празника в Босилеград? Иван Николов: Не, не съществува такава традиция. Не успяхме да я създадем и по наше време. Сами разбирате, че отбелязването на Деня на храбростта и празник на Българската армия - 6 май на територията на Сърбия не би било здравословно за самите нас. Първо, защото Сърбия още не е достатъчно европейска страна, която да се отнесе с разбиране и толерантност към една такава проява. И второ, защото България няма да ни защити, ако тръгнем да го правим. В това отношение имаме доста горчив опит. България безучастно гледа как в Сърбия непрекъснато се провеждат едни пропагандни кампании на теми като българската окупация на Южна Сърбия по време на Първата световна война или българската фашистка окупация по време на Втората световна война, и не предприема нищо. Почти не се споменава българският принос за освобождението от турско робство или българският принос за освобождението на Югославия от Хитлеристка Германия по време на Втората световна война. Това никому не прави впечатление. Как си представяте отбелязването на Деня на храбростта и празник на Българската армия в една среда, в която сръбските историци, свещеници, политици и разни други непрекъснато спекулират с едни 30 хиляди убити от Българска армия по време на Първата световна война в Сурдулица, с 500 души невинно разстреляно цивилно население по време на Втората световна война във Войник, с разстрели в Църна трава и прочее, и прочее. Още повече, че никой от България досега не е проявил интерес да разобличи тези исторически фалшификации. За разлика от Македония, където българските историци и политици доста жлъчно реагират заради посегателствата върху българската история и култура към Сърбия няма такива реакции, даже напротив. България даде една безусловна подкрепа за членството на Сърбия в ЕС, без да постави никакви насрещни искания нито за правата на малцинството, нито за прекратяването на тези исторически фалшификации, които за съжаление непрекъснато произвеждат нова омраза и генерират напрежение между българския и сръбския народ. Фокус: Денят на армията е официален празник на България. Знаят ли хората в Босилеград какъв ден е 6 май? Иван Николов: Да, тези които се интересуваме, знаем. Все пак отиваме на паради и на разни чествания, които се провеждат в България. Ще се опитаме да дадем гласност на това нещо чрез списанието-бюлетин или по мрежите. Но сами разбирате, че в една такава ситуация, в каквато днес се намира Сърбия, в каквато се намират и българо-сръбските отношения, честването би било прекалено смело и рисково мероприятие, ако се опитаме да го направим тук. Фокус: Вие от КИЦ заедно с Демократичния съюз на българите започнахте изграждането на паметник на загиналите български офицери в Босилеград. Кои са тези офицери? Каква е тяхната история? Бихте ли могли да ни разкажете? Иван Николов: Това е показателно за говореното досега. Когато например в Сурдулица се правеше паметна костница на така наречените 30 хиляди невинни избити от българската армия сърби в двора на Техническо училище „Никола Тесла” и почти никой в България не реагира. Когато се провеждаха научни конференции по повод 100-годишнината от Балканската война, решихме да възстановим надгробията на разстреляните на 28 юни петима български офицери, които са били пленени в самия център на Босилеград след едни улични борби със сръбската армия, когато се засичат тук. Те са изведени извън града и противно на всички военни конвенции са разстреляни. Техните надгробия са просъществували някъде до края на 70-те години в Босилеград и след това са били счупени и хвърлени. С идеята да възстановим техните надгробия срещнахме противодействие от сръбска страна и безразличие от българска страна. В крайна сметка рискувахме и поставихме 5 паметни плочи на български офицери в Босилеград. После всички поред трябваше да даваме показания в полицията защо сме го сторили и какво сме мислили, какво сме искали да кажем и така нататък. Така че всичко това отразява реалността, в която живеем. Не е изключено все още прокуратурата да ни повдигне обвинение и не би ме учудило. Учудва ме това мълчание от страна на България, която като европейска страна би трябвало в процеса на преговорите за сръбското евро членство да изчисти всичко онова, което в миналото и в бъдеще може да обременява сръбско-българските отношения, включително и тези исторически бели петна. Това не е призив за премълчаване, призив за амнистия, за прекрояване на историята, не. Това по-скоро е призив за установяване на историческа истина, отдаване на почти на жертвите и започване на един процес на национално помирение на двата народа. Едва тогава всеки ще може да чества своите празници без подозрение, че с това ще наруши държавната цялост или отношенията между двете държави. Фокус: Вие успяхте ли напълно да завършите паметника? Иван Николов: Да, сложихме тези 5 паметни плочи, на всеки един от българските офицери. С идеята, че когато се стабилизират отношенията, ще можем да сложим един по-нормален паметник. Както вече споменах извикаха ни да даваме показания в полицията и спряхме дотук. Да видим как ще се отреагира по-нататък. В крайна сметка се надявам да вървим по линията на възстановяването на българските военни гробища в Босилеградско, защото те никак не са малко. Много от тях са позабравени. Ето на 15 май се навършват 99 години от нахлуването на сръбските разбойнически чети в Босилеград, когато са избити над 40 цивилни жертви, опожарени са 317 къщи. Бихме се ангажирали с това да поставим една паметна плоча и на тези жертви. Разбира се, доколкото сръбската държава прояви разбиране за това нещо и доколкото българската държава би ни подкрепила. Искам да спомена, че на 12 май в Килийното училище в Босилеград от КИЦ и Кюстендил ще се проведе една научна конференция на тема Втората световна война, на която ще се опитаме заедно с Македонския научен институт да осветлим някои събития, които все още по някакъв начин създават напрежение, както сред самите нас, така и между двете държави. Фокус: Колко войници от Босилеградско са загинали във войните за национално освобождение и обединение на България и знае ли се къде се намират техните гробове? Иван Николов: За това къде точно се намират гробовете има достатъчно документи, има и някои предания на местно равнище. Общата бройка само през лятото на 1913 година, когато тук в продължение на 1 месец тук се водят жестоки боеве между българските и сръбските армии, са около 410 убити български войници. Фокус: Защо е важно възстановяването на българските войнишки гробове и паметници от времето на войните в района на Босилеград? Иван Николов: Важно е, отдавайки почит на жертвите на войните и от едната, и от другата страна, в крайна сметка ние винаги сме казвали, че трябва да има баланс. 410 български войници са загинали, тогава трябва да видим какъв е броят на загиналите сръбски войници, които са поразени в тази едномесечна война през лятото на 1913 година. Да се отдаде почит на жертвите от войните е изключително важно, за да си подадем ръка над техните гробове и оттук нататък вече да започне процес на национално помирение между двата народа. Това е нещо, което би било доста актуално в процеса на общото ни европейско бъдеще. Поне така се надявам. Фокус: Живо ли е историческото военно минало на България в Босилеград? Каква е ролята на военната история за поддържането на българско самосъзнание у жителите на града? Иван Николов: Това също е част от войната срещу националното самосъзнание - потискайки, фалшифицирайки българската история, преиначавайки я, се създава чувство на вина, на срам от това, че сме българи. Именно заради това трябва да се каже историческата истина, това не е нито опит за прекрояване на историята, нито за бягане от отговорност, просто изследване на историческата истина, такава каквато се е случила, с причини, последствия и логика. За да се открие този процес на помирението и да се каже историческата истина. Истината е тази, която освобождава. С това, което учим тук в учебниците и всекидневно ни се натрапва чрез сръбската образователна система, че образът на българина е доста зловещ и в никакъв случай не е пример за подражание. Биляна ИВАНОВА

6 Май 2016 | 12:48 | Агенция "Фокус"