ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. д-р Валентин Китанов, ръководител на катедра „История“ към ЮЗУ „Неофит Рилски“: За първи път от тази година предлагаме магистърска програма по „Археология“

Доц. д-р Валентин Китанов, ръководител на катедра „История“ към ЮЗУ „Неофит Рилски“: За първи път от тази година предлагаме магистърска програма по „Археология“

Доц. д-р Валентин Китанов, историк и ръководител на катедра „История“ към Югозападен университет „Неофит Рилски“ в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин относно стартиралата кандидат-студентска кам...

12 Юни 2016 | 14:03 | Радио „Фокус“ – Пирин

Доц. д-р. Валентина Шарланова: Успение на Пресвета Богородица е един от 12-те големи християнски празници, посветен на вечното заспиване, на смъртта на Божията Майка

Доц. д-р. Валентина Шарланова: Успение на Пресвета Богородица е един от 12-те големи християнски празници, посветен на вечното заспиване, на смъртта на Божията Майка

Доц. д-р. Валентина Шарланова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН в интервю за Агенция “Фокус” за един от най-големите християнски празници Успение на Пресвета Богородица. Фокус: На 15 август Българската православна църква отбелязва Голяма Богородица. С какво е свързан празника и на кого е посветен? Валентина Шарланова: Успение на Пресвета Богородица е един от 12-те големи християнски празници, посветен на вечното заспиване, на смъртта на Божията Майка. Чества се и от православни християни и от католици. Според Светото писание, на 64-годишна възраст Божията майка напуска земния живот. Богородица се молила в Елеонската планина, когато й се явил архангел Гавраил и й възвестил, че след три дни духът й ще се пресели в царството небесно. Божията майка приела с радост вестта и последното й желание било да види Светите апостоли заедно. Желанието й се сбъднало и на третия ден ангелите слезли да приберат душата й. Погребали Светата Дева в една пещера край Гетсиманската градина и затворили входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отворили, намерили само плащеницата на светицата - тя възкръснала и се преселила при своя Син. Фокус:Какви са традициите и обредите, които българите почитат на празника Голяма Богородица? Валентина Шарланова: Българите много почитат празника и го наричат „Голяма Богородица”, а в Родопите „Голяма чьорква”. Навсякъде го отбелязват с тържествена църковна литургия. Култът към Богородица е дълбоко вкоренен и всеобхватен по цялата българска етническа територия. Божията майка е почитана като покровителка на майчинството, брака и семейството. Вярва се, че светицата помага на бездетни невести да се сдобият с рожба. Затова на Голяма Богородица младите булки или жените, които още не са родили, не трябва да похващат ръчна женска работа. Те отиват в черквата, палят голяма свещ за Божията майка и поднасят дарове - домашно изработени кърпи, престилки, чорапи. Окичват иконата с цветя, най-често богородички. На нея закачат и вотиви - малки метални изображения на бременна жена или на пеленаче. Правят това с надеждата, че скоро ще забременеят и ще родят. След тържествената празнична служба жените раздават за здраве „богородични пити” с пожелание: „Нека Света Богородица да ни е на помощ!" От този ден до празника Рождество на Пресветата Богородица - 8 септември народната традиция забранява на жените да тъкат и сноват, да плетат и да шият, за да е здраво цялото домочадие. В Ловешко през същия период под прага слагат бял трън, за да не „влизат болестите вкъщи”. Народната вяра в Богородица като лечителка определя изпълняването на празника на редица обреди. Болни и недъгави обещават, ако получат изцеление, да дарят със сребърен вотив, изобразяващ болната част от тялото, църква или манастир, чийто патрон е Богородица. Други болни обричат като дар за светицата добиче. Голяма Богородица се чества и като патронен празник. В селищата, в които местната черква или близкият манастир носят името на светицата, се свикват сборове, на които идват хора от цялата околност. Селяните събират пари и купуват животно за курбан в чест на светицата. Празничните трапези се нареждат обикновено на черковища и оброци, край лековити води и параклиси или в дворовете на черквите и манастирите. У нас над 200 са църквите и манастирите „Успение Богородично”, като най-големите са Бачковският и Троянският манастири. В близост до столицата ни се намира една от най-старите обители в България, посветена на Света Богородица – Драгалевският манастир „Света Богородица Витошка”. На храмовия празник на обителта - Успение Богородично тук се стичат много вярващи, прави се водосвет, дават се курбани. Фокус:Каква е традиционната празнична трапеза за Голяма Богородица? Валентина Шарланова:На този ден се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Отделните семейства също дават курбан за светицата - овца или шиле. Някъде курбаните се освещават в църква, другаде вкъщи. Стопанките раздават от курбана на близки, съседи и кумове. В образа на Св. Богородица се преплитат функции, наследени от древните езически богини-майки на старото население на Балканите. Българинът знае, че до Голяма Богородица добрият стопанин трябва да е свършил вършитбата. Стара поговорка гласи: „До Богородица сламата става на жито, а след Богородица житото става на слама”. На Успение Богородично мелят от новото жито и от него приготвят обредни хлябове за празника. Правят се прогнози и за бъдещата реколта - вярва се, че ако на този ден вали дъжд, голямо плодородие ще има през следващата година. В някои селища празнуват Голяма Богородица за здраве на воловете и както на Власовден стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва. На обредната трапеза на Успение Богородично стопанките нареждат жито, царевица, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, диня, грозде. Фокус: Кои празнува имен ден на 15 август? Валентина Шарланова: Гости приемат и именниците Мария, Мариана, Марио. Деница СТОИЛОВА

15 Август 2015 | 06:00 | Агенция “Фокус”