ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. д-р. Валентина Шарланова: Петльоден се свързва с обредното колене на петел във всяка къща с мъжка челяд

Доц. д-р. Валентина Шарланова: Петльоден се свързва с обредното колене на петел във всяка къща с мъжка челяд

Доц. д-р. Валентина Шарланова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН в интервю за Агенция “Фокус” по повод отбелязването на Петльовден.

2 Февруари 2016 | 13:31 | Агенция “Фокус”

Доц. д-р. Валентина Шарланова: Традиционно на великденската трапеза освен обредните хлябове  и яйца присъстват и баница с масло, сирене и яйца, кокошка с лук, саздърма

Доц. д-р. Валентина Шарланова: Традиционно на великденската трапеза освен обредните хлябове и яйца присъстват и баница с масло, сирене и яйца, кокошка с лук, саздърма

Доц. д-р. Валентина Шарланова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН в интервю за Агенция Фокус за най-големия християнски празник Възкресение Христово и традициите, с които той е свързан. Фокус:Доц. Шарланова, разкажете ни малко повече за празника Възкресение Христово. От кога се празнува и защо датата му се променя всяка година? Валентина Шарланова: Празнична великденска трапеза задължително е с великденски козунак. Възкресение Христово е един от най-големите и тържествени християнски празници. По решение на Първия Вселенски събор в Никея (325 г.) Пасхата трябва да се празнува в първия неделен ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. То е астрономическа величина и е на 21 март, а на няколко години веднъж – на 22 март. Възкресение не трябва да се празнува преди или в един ден с юдейската Пасха, защото Исус Христос е възкръснал “сутринта рано в първия ден на седмицата”. Денят на Великден се определя според лунния календар, а той не съвпада със слънчевия и това е главната причина за променливостта на датите, на които се празнува Възкресението. До приемането на Григорианския календар през ХIV в. не е имало разлика в датите на честване на източния и западния Великден. За подвижните празници като Великден нашата църква се ръководи от стария Юлиански календар, а за постоянните - от т. нар. поправен Юлиански, коригиран през 20-те години на миналия век от гръцки астрономи. Фокус: Защо е толкова важен този ден и седмицата, която го предхожда, за Християнската общност? Валентина Шарланова:В евангелските текстове четем, че Исус Христос е предсказвал разпъването си на кръста и своето възкръсване след три дни. На третия ден от смъртта на Христос Мария Магдалина отива с други жени на гробницата му, за да намажат тялото му с благовонни масла, както повелявала древноюдейската традиция и намерили гроба празен. Българите наричат празника Великден. Цялата предходна седмица, позната като Страстна, преминава в приготовления за големия ден. Особено много се тачат сряда, четвъртък, петък и събота. На Велика сряда жените не трябва да работят никаква домашна работа - не тъкат, не предат, не шият. Вечерта в родопските и странджанските села берат билки и треви, коприва, лапад, а също и здравец, който връзват на китки и на следващия ден го носят на роднини и съседи. Бере се и цвете великденче, което топят във вода и с нея момите и децата си мият лицата за хубост и за да са здрави. На Велики четвъртък, Вели четвърток, по-рядко още в сряда, жените боядисват яйца. Великденските яйца или перашки, както ги наричат в Западна България, ще се ядат до Спасовден, т. е. 40 дни. От тях се дава на роднини и гости, на сиромаси и друмници и на всеки, който влезе в къщата през Светлата неделя- седмицата след Великден. Затова в миналото домакинята приготвяла цял кош с боядисани яйца и в една заможна къща с по-голяма челяд техният брой бил не по-малко от 500. Друга важна работа на стопанките на Велики четвъртък е подновяването на кваса за цялата година. Месят нов, млад квас, в който слагат лековити билки. От този квас запазват и с него лекуват през годината, или го използват за разваляне на магии. На Велики четвъртък жените замесват тестото за великденските хлябове. Те се приготвят с мазнина и са с различна форма - големи, кръгли, продълговати или изплетени от отделни дебели парчета тесто. Имат и различни наименования: великденски кравай, кошара, квасник, харман, яйченик, кукла, плетеница, паска. Отгоре ги украсяват с нечетен брой бели и червени яйца, разположени на кръст и около тях усукват тесто. Според народната вяра, черупките от тези яйца имали чудодейна целебна сила. Затова ги запазват и с тях лекуват жълтеница или баят на болни добичета. За големия празник приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце отгоре и ги дават на първия гостенин, влязъл в къщата на Великден, на роднини, на кумовете, на девера. В началото на ХХ в. в големите български градове великденските хлябове започват да се изместват от козунаците - традиция, идваща от Западна Европа. Велики четвъртък се тачи за предпазване от градушки. Жените не трябва да перат, не предат, не шият, не бухат с бухалки, а мъжете не орат. В продължение на шест седмици до Спасовден се тачат всички четвъртъци, наричани също Велики четвъртъци и на тях жените пак не работят, не перат, не се мият, за да се предпазят от светкавици и гръмотевици и за да не удря град през лятото. Съществува представа, че в полунощ срещу Велики четвъртък „раят се отваря” и душите на мъртвите слизат на земята като мушици и пчели и жужат около цветовете на ягодите и ябълките. В Северозападна България през тази нощ жените изпълняват ритуала греене на душите на мъртвите. Запалват огън от бъз на гробището, пускат кратунки със запалени свещички в реката, „за да е светло и топло на душите” на близките им покойници. Велики петък (Разпети петък) е денят, в който е разпнат Божият син Исус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на хората. На този ден постът в православната църква е особено строг – нищо не се яде и не се пие (дори вода), не се похваща каквато и да е работа. Само в Западна България на Велики петък моми и невести „шарят„ - украсяват боядисаните яйца с различни мотиви и така те стават красиви писани яйца, шарени перашки. Писаното яйце е възпято в народните песни и то се подарява само на много скъпи гости. Много е разпространена народната поговорка: ”Гледат го като писано яйце”. В Самоковско момите и младите булки украсяват изписаните яйца с китчици, направени от разноцветни вълнени конци, залепени с восък за яйцето. Така украсеното яйце се нарича китанче и се приготвя специално за майка и баща, за кръстника и девера, а момата го подарява на своя любим. В края на Страстната седмица- на душната събота жените ходят на гробищата и раздават за мъртвите от боядисаните яйца и от великденския хляб. Великден се празнува три дни. В неделя е Възкресение Христово и всички, празнично пременени, отиват на тържествена служба в черквата. Запалената там свещ отнасят вкъщи,`като всички се поздравяват с: ”Христос возкресе!” Отговорът е: ”Во истина возкресе!” Чукат се с боядисани яйца и чието яйце излезе най-здраво - кълцок, къцач, той ще е здрав и честит през годината. После се отговява с червено яйце и великденски хляб. Черупките от боядисаните яйца заравят в нивата, за да ражда богато. Фокус: От кога датира традицията да се боядисват яйца на Великден? Валентина Шарланова:Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Исторически и археологически данни свидетелстват, че яйца са се багрили и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция, като символ на раждането на живота. У евреите имало обичай, когато отиват на гости да носят дар на домакина и често подарявали яйце. Християнските предания разказват, че когато Мария Магдалина отишла в Рим да се срещне с римския император, тя му занесла боядисано в червено яйце, символ на кръвта на Христос. Вероятно оттогава на Великден се спазва обичаят християните да си подаряват червени яйца. Постепенно започнали да багрят яйца и в други цветове. Преди да ги боядисат, яйцата внимателно се почиствали с лишия - вода с пепел. По стара традиция, първото яйце се боядисва в червено и то е първото снесено яйце за деня. Вярва се, че това яйце, а и изобщо червените яйца, имат магическа сила, предпазват от болести. С тях се бае против уроки, развалят се магии. С първото червено яйце потъркват личицата на децата и чертаят кръст по челата им „за да са здрави и червени”. Това яйце поставят под домашната икона и го пазят за лек до Велики четвъртък на следващата година. Тогава го счупват и по вътрешността му гадаят за бъдещето на къщата и семейството: ако яйцето е пълно - пълна ще бъде и къщата, ако е червясало и кухо- това е лоша поличба, смърт ще сполети дома. Има обичай да слагат червеното яйце в раклата с чеиза на момата или при бубите, за да пази от уроки. Стопанката дава на момите и невестите по едно червено яйце да го носят в пазвите си до Великден. Вярва се, че първото червено яйце пази посевите от градушка и затова на места на Гергьовден го заравят в нивата. Когато червените яйца са боядисани в сряда, на Велики четвъртък, още преди да се е показало слънцето ги изнасят на двора, поставят ги в сито върху червен плат и ги обръщат на изток „за да ги види слънцето”. В миналото за боядисване на великденските яйца са използвали естествени багрила от растителен произход. Корените от растението брош и от билката риган боядисват в червено, жълт цвят се получава от орехови листа, от ябълкови кори, от смрадлика, змийски лапад, от лучени люспи. Тревите накисвали предишната вечер в мълчана вода и на сутринта я възвирали заедно с яйцата. Химическите бои за яйца се въвеждат около 20-те години на ХХ век. Фокус: С какви други традиции, които днес вече са поизбледняли, е бил свързан Великден в миналото? Валентина Шарланова: На Великден традицията повелява младоженците да гостуват на родителите си, на кумовете и девера, като им носят поклон, каниска – кошница с боядисани яйца, шарени перашки и великденски краваи. Булката е пременена в най-хубавата си и гиздава премяна. Домакините също даряват младите с яйца. След това всички сядат около богатата великденска трапеза. Традиционно на нея освен обредните хлябове и краваите с яйце се нарежда и баница с масло, сирене и яйца, кокошка с лук, създърма, печена луканка. Когато угощението свърши връзват люлки на клоните на високи дървета и момите се люлеят, за да не бъдат похитени от змейове и самодиви. Люлеят се и млади жени и деца, за да се предпазят от лоши болести. Наоколо девойките пеят обредни песни. През трите празнични дни на селския мегдан се извиват хора, първите след Великите пости. Гостува се и у именниците - Величко, Величка, Велика. Деница СТОИЛОВА

12 Април 2015 | 14:00 | Агенция "Фокус"