СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Св. Антоний и св. Атанасий са считани за покровители на ковашкия занаят, затова днес и утре ковачите дават за патроните си курбани от бик или от други домашно отгледани животни

Св. Антоний и св. Атанасий са считани за покровители на ковашкия занаят, затова днес и утре ковачите дават за патроните си курбани от бик или от други домашно отгледани животни

Велико Търново. На 17 януари Църквата почита паметта на преподобни Антоний Велики, а на 18 януари – паметта на св. Атанасий Велики. Това каза за Радио „Фокус“ - Велико Търново уредникът в Регионалния исторически музей (РИМ) във Велико Търново Тодорка Недева. Тя отбеляза, че според народните представи и народната памет се счита, че св. Антон и св. Атанас били братя-близнаци, к...

17 Януари 2020 | 21:48 | Агенция "Фокус"

Пламена Кирова, Етнографски музей - Бургас: В светогледа на българина и в народната традиция св. Антоний върви неизменно с представата и за св. Атанасий

Пламена Кирова, Етнографски музей - Бургас: В светогледа на българина и в народната традиция св. Антоний върви неизменно с представата и за св. Атанасий

Бургас. В светогледа на българина и в народната традиция св. Антоний върви неизменно с представата и за св. Атанасий. Това каза за Радио „Фокус“ - Бургас Пламена Кирова, уредник в Етнографския музей в Бургас. По думите ѝ от една страна българинът, фолклорният човек ги е приемал като братя, а от друга страна са приемали, че е един човек, но с две лица. „Най-общо идеята за братята близнаци и за светците близнаци в християнството и в традиционната представа за християнството, има писано много по това. Но има една много интересна легенда, която е свързана със св. Атанасий. Как влиза в кръчма, но бедно облечен и не го поздравяват, не му обръщат, внимание и не го черпят с ракия, след това той си тръгва разсърден", добави Кирова. Тя уточни, че това се случва на 17 януари, а на следващия ден св. Атанасий влиза отново в кръчмата и всички го посрещат добре, като височайша особа, като това се случва на 18 януари, когато е Атанасовден. "В Странджа днес на Антоновден му казват Сиромах Атанас, а на 18 януари Атанасовден му казват Богат Атанас. Този ден се свърза и с народните представи за чумата и затова жените не трябва да варят варива, които набъбват, а приготвят пити, които намазват отгоре с мед и се раздават, за да не стъпва чумата по хората и домовете. Двамата братя се възприемат и като закрилници на ковачите и железарите", каза още Пламена Кирова. Тя допълни, че св. Антоний и св. Атанасий са били братя ковачи, като покровител на ковачите е бил св. Антоний. Мария КУРТЕВА

17 Януари 2020 | 13:43 | Агенция "Фокус"

Ваня Йорданова, етнолог: Антоновден е наричан Лелинден от названието на болестта чума, която в миналото е наричана леля

Ваня Йорданова, етнолог: Антоновден е наричан Лелинден от названието на болестта чума, която в миналото е наричана леля

Смолян. Антоновден е малък църковен празник, който се отбелязва в прослава на свети Антоний Велики. Това каза за Радио „Фокус“ – Смолян Ваня Йорданова – етнолог в Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян. „В народните представи свети Антоний и свети Атанас са възприемани като покровители на чумата и на другите епидемични болести, затова на някои места в страната Антоновден е наричан Лелинден от названието на болестта чума, която в миналото е наричана леля. На този ден за предпазване от тези болести не се работи женска работа, за да не се разсърдят те. Обикновено жените в семействата са опичали малки питки, намазани с мед, сладко или поръсени със захар и са ги раздавали за здравето на децата и на всички членове на семейството“, поясни Йорданова. Тя допълни, че на Антоновден е задължително традиционното гостуване у имениците и отбелязването на техния празник. Нели ГЕРГЬОВСКА

17 Януари 2020 | 12:19 | Агенция "Фокус"

Веска Спасова, етнолог: Празниците Антоновден и Атанасовден са свързани с общи практики

Веска Спасова, етнолог: Празниците Антоновден и Атанасовден са свързани с общи практики

Кюстендил. Празниците Антоновден и Атанасовден са свързани с общи практики. Това каза пред Радио „Фокус” – Кюстендил Веска Спасова, етнолог в Регионален исторически музей – Кюстендил. Според народните вярвания християнският светец Преподобни Антоний Велики е по-големият брат-близнак на свети Атанас. Затова и дните следват един след друг. Той е един от покровителите и заповедник на чумата, шарката и всички останали заразни болести. По думите ѝ за да бъдат омилостивени всички болести, на този ден жените месят пресни питки, които мажат с мед, защото медът е една от божествените храни, елексира на живота, който може да умилостиви всички тези демонични сили. „Раздават се тези пресни питки за здраве и една от тях жените в по-старо време оставяли на тавана за болестите. И през двата дни се спазва забрана да не се работи женска работа, не се плете, не се шие, не се тъче. Вярва се, че ако на този ден и на следващия човек се убоде, раната няма да зарасне или трудно ще зарасне”, каза Веска Спасова. На този ден не се вари боб, леща, царевица и други варива, за да няма болести в семейството. Не се оставят врати и прозорци отворени, защото по-старите българи вярвали, че така болестите ще влязат в дома. Венцеслав ИЛЧЕВ

17 Януари 2020 | 12:17 | Агенция "Фокус"

288 жители на община Кюстендил носят името Антон

288 жители на община Кюстендил носят името Антон

Кюстендил. 288 жители на община Кюстендил носят името Антон. Това съобщиха за Радио „Фокус” – Кюстендил от отдел „Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГРАО) към Община Кюстендил. С името Антония са наречени 77 дами. С името Андон са 127 жители на Кюстендил, а Антонио - 151. Сред именниците днес са и дамите, наречени Донка, които в Кюстендил наброяват 130. 60 жителки на Кюстендил носят името Антонина, а с името Антоан са наречени 41 души. 301 жени носят името Антоанета. 283 жители на община Кюстендил са с името Тони. По народна традиция празникът Антонов ден се чества за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата и шарката. На близки и съседи се раздават за здраве специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана. Венцеслав ИЛЧЕВ

17 Януари 2020 | 11:23 | Агенция "Фокус"

Тодорка Недева, РИМ - Велико Търново: В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести

Тодорка Недева, РИМ - Велико Търново: В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести

Велико Търново. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. Това каза за Радио „Фокус“ - Велико Търново уредникът в Регионалния исторически музей Тодорка Недева. Тя отбеляза, че на този ден жените не предат, не плетат, не варят боб, леща, царевица и други кръгли варива, които наподобяват до някаква степен пъпките от шарка. Това било с цел да не се разсърдят чумата, шарката и синята пъпка -  заболявания, които са измъчвали много старите българи. „На Антоновден жените са правили всичко възможно да предотвратят заболяването от тези болести, които по онова време са били почти нелечими. Жените не трябвало да работят или да се докосват до вълна, защото се вярва, че там спи чумата. Мъжете пък на този ден не трябва да впрягат добитъка. Необходимо е било за здраве да се раздадат на близки и съседи от традиционните за празника содени питки. Една от специално умесените за празника содени питки се оставяла на тавана за Белята или Лелята, както е била наричана чумата. По тази причина Антоновден е наричан и Лелинден. Неслучайно чумата не се е споменавала с името чума, за да не се разгневи от една страна, а от друга страна да не би тя да чуе, че се обръщат към нея и да нападне с мор хората. Според народните поверия всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасовден тръгват по хората. Затова е необходимо да се спазват определени забрани за празника“, каза Тодорка Недева. По думите ѝ на този ден е било прието да се мързелува в истинския смисъл на тази дума. Считало се е, че който подхване работа, ще боледува цяла година. „Колкото повече старостоличани, а и не само те, си почивали на Антоновден, толкова повече се предполагало, че ще се радват на добро здраве“, категорична бе Тодорка Недева. Рени АТАНАСОВА

17 Януари 2020 | 11:13 | Агенция "Фокус"

Над 360 са жителите на община Смолян, които празнуват имен ден на Антоновден

Над 360 са жителите на община Смолян, които празнуват имен ден на Антоновден

Смолян. Над 360 са жителите на община Смолян, които празнуват имен ден днес, когато Българската православна църква почита паметта на Преподобни Антоний Велики, а празникът е наричан от народа Антоновден. Това каза за Радио „Фокус“ – Смолян Мария Топова от служба ГРАО в Общината. 168 са мъжете, носещи името Антон. Антония са наречени 84 дами. „Името Андон е дадено на 28 мъже от Смолян и околните села, а Дончо се казва един мъж. Донка са кръстени 52 жени, а с името Тони има 27 празнуващи днес“, каза още Топова. Нели ГЕРГЬОВСКА

17 Януари 2020 | 10:42 | Агенция "Фокус"

889 жители на община Пазарджик празнуват имен ден на Антоновден

889 жители на община Пазарджик празнуват имен ден на Антоновден

Пазарджик. 889 жители на община Пазарджик празнуват имен ден на Антоновден, съобщиха от Общината. Най-много са те в Пазарджик – 578. В селата от общината най-много именници има в Братаница – 36, Ивайло – 30 и Мало Конаре - 28. Без именици на днешния ден са селата Црънча, Крали Марко, Мирянци и Тополи дол. В община Пазарджик най-много са кръстените с името Антон – 178, Андон – 76, Дончо – 43 и Антоан – 23. Общо 255 жени в общината носят името Донка, следвани от Антоанета – 214 и Антония – 100. Ваня НИКОЛОВА

17 Януари 2020 | 10:05 | Агенция "Фокус"

В храмовете в Пазарджик се отслужва празнична Литургия по повод Антоновден

В храмовете в Пазарджик се отслужва празнична Литургия по повод Антоновден

Пазарджик. Празнична света Литургия по повод християнския празник, посветен на свети Антоний, се отслужва в храмовете в Пазарджик, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пазарджик. Църква почита днес паметта на преподобни Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка. Според една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари. Днес имен ден празнуват: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка. Албена ЖИЛЕКОВА

17 Януари 2020 | 09:51 | Агенция "Фокус"

Близо 2 000 именици празнуват на Антоновден в Сливен

Близо 2 000 именици празнуват на Антоновден в Сливен

Сливен. Българската православна църква днес почита паметта на Преподобния Антоний Велики. Празникът е познат още като Антоновден. 349 са общо мъжете в община Сливен с името Антон, от които 295 са с постоянен адрес в града. Това съобщиха от пресцентъра на Община Сливен. Господата с името Андон са 415 мъже, като в Сливен това име носят 243. Представителките на нежния пол с името Антония са 150 в общината. 127 от тях са с постоянен адрес в Сливен. 275 жени в общината носят името Антоанета, от тях 228 живеят в града. Името Донка носят 594 жени, които са с постоянен адрес в Сливен. В общината те са общо 957.

17 Януари 2020 | 09:36 | Агенция "Фокус"

1773 жители на община Хасково празнуват имен ден на Антоновден

1773 жители на община Хасково празнуват имен ден на Антоновден

Хасково. 1773 жители на община Хасково празнуват имен ден на Антоновден. Това съобщиха от пресцентъра на Общината. От тях 1454 живеят в Хасково. На Атанасов ден поводи за празненства ще имат 1370 именици в общината и 1135 в град Хасково.

17 Януари 2020 | 09:31 | Агенция "Фокус"

Над 7000 души в област Бургас празнуват имен ден на Антоновден

Над 7000 души в област Бургас празнуват имен ден на Антоновден

Бургас . Над 7000 души в областта празнуват имен ден на Антоновден. Това съобщиха за Радио „Фокус“ – Бургас от териториална дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“. Общият брой на имениците в областта е 7017, а в града - 3665. Най-много са имениците, които носят името Донка, в областта са 1876, а в града са 885. Веднага след тях се нареждат тези, които носят името Антон, в областта те са 1119, а в града са 622. След тях се нареждат имениците, които носят името Антоанета, в областта са 870, а в града са 480. Други именици, които празнуват днес носят имената Андон, Антоан, Донко, Дончо, Тони, Тотьо, Тончо, Антония, Антонина, Тоня, Тотка, Дона и Тонка. Мария КУРТЕВА

17 Януари 2020 | 08:54 | Агенция "Фокус"

Литургия по случай Антоновден се отслужва в катедралния храм „Рождество Богородично“ във Велико Търново

Литургия по случай Антоновден се отслужва в катедралния храм „Рождество Богородично“ във Велико Търново

Велико Търново. Литургия по случай Антоновден се отслужва в катедралата „Рождество Богородично“. Началото на богослужението бе оповестено с камбанен звън, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Велико Търново. В храма се събраха десетки миряни, които запалиха свещ за здраве и благополучие. Българската православна църква почита паметта на Преподобни Антоний Велики, а сред народа празникът е известен като Антоновден. Преподобний Антоний е роден около 250 година в Египет. През своя живот той прекарва 20 години при пълно усамотение в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които той говори с часове.На 104 години излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година Антоний умира и е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. Имен ден днес празнуват Антон, Андон, Дончо, Антония, Донка, Тони. Рени АТАНАСОВА

17 Януари 2020 | 08:38 | Агенция "Фокус"

На Антоновден имен и рожден ден отбелязва Негово високопреосвещенство Западно и Средноевропейският митрополит Антоний

На Антоновден имен и рожден ден отбелязва Негово високопреосвещенство Западно и Средноевропейският митрополит Антоний

София. На Антоновден имен и рожден ден отбелязва Негово високопреосвещенство Западно и Средноевропейският митрополит Антоний, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Митрополит Антоний е роден на 17 януари, Антоновден, 1978 г. в Стара Загора. Основното си образование завършва в родния си град. През есента на 1993 г. постъпва като ученик в Пловдивската духовна семинария "Св. св. Кирил и Методий". След завършването на семинарията е приет за редовен студент в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". През пролетта на 2002 г. постъпва като послушник в Клисурския манастир "Св. св. Кирил и Методий" край град Вършец, Видинска епархия. На 5 август 2002 г. в навечерието на празника Преображение Господне приема монашеско пострижение. На 18 октомври 2002 г. е ръкоположен за йеродякон от Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Дометиан, а на 17 януари 2003 г. е ръкоположен за йеромонах. След завършването на Богословския факултет при СУ, от 1 април 2003 г. е назначен, по решение на Св. Синод на Българската православна църква за ефимерий и преподавател в Пловдивската духовна семинария "Св. св. Кирил и Методий". На 21 ноември 2006 г., по решение на Св. Синод, в храма на Пловдивската семинария е възведен в архимандритско достойнство от Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Неофит - тогава председател на Просветната комисия към Светия Синод, а днес патриарх Български. От 1 май 2007 г. е назначен от Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай за протосингел на Пловдивска света митрополия. На 23 март 2008 г. по решение на Св. Синод на БПЦ е ръкоположен за епископ с титлата Константийски и след въдворяването му в гр. Смолян на 19.04.2008 г. е поставен да обгрижва духовно жителите на Родопите. От 15 юни 2010 г. е назначен за викарен епископ на Негово Високопреосвещенство Западно и Средноевропейския митрополит Симеон. На 27 октомври 2013 г. е избран от Св. Синод на БПЦ за Западно и Средноевропейски митрополит. Млад и енергичен митрополит Антоний е добре приет от нашите сънародници в Европа и има заслуги за възраждането на църковната дейност в много от родните ни общини зад граница. Никола ПЕТКОВ

17 Януари 2020 | 08:30 | Агенция "Фокус"

Константийският епископ Яков ще оглави Архиерейска света Литургия в катедралния храм „Успение на Пресвета Богородица“ в Пазарджик

Константийският епископ Яков ще оглави Архиерейска света Литургия в катедралния храм „Успение на Пресвета Богородица“ в Пазарджик

Пазарджик. Негово преосвещенство Константийският епископ Яков ще оглави Архиерейска света Литургия в катедралния храм „Успение на Пресвета Богородица“ в град Пазарджик по повод Антоновден, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Богослужението е с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. Началото на Литургията ще бъде от 9.00 часа. Никола ПЕТКОВ

17 Януари 2020 | 08:20 | Агенция "Фокус"

Българската православна църква почита паметта на Преподобни Антоний Велики

Българската православна църква почита паметта на Преподобни Антоний Велики

София. На 17 януари Българската православна църква почита паметта на Преподобни Антоний Велики, а празникът е наричан от народа Антоновден. Антоний е роден около 250 година в Египет. През своя живот той прекарва 20 години при пълно усамотение в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които той говори с часове. На 104 години излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година Антоний умира и е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. Празникът е познат и като Лелинден: име за означаване на болестта - леля - чумата, шарката. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез или мед, се раздават на близки и съседи за здраве. Задължително едно парче от питката се оставя на тавана и се нарича за „лелята" - чумата, болята. В някои райони на страната празниците им се означават с общото название сладки и медени. В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия Атанасовден тръгват по хората. Името Антон произхожда от гръцката дума „анто", което значи цвете. В народните представи двамата братя близнаци Антон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. На днешния ден празнуват: Антон, Андон, Дончо, Антония, Донка, Тони.

17 Януари 2020 | 08:10 | Агенция "Фокус"