Денят 20 ноември в световната история

На тази дата през 1945 година започва Нюрнбергският процес, в който на подсъдимата скамейка сядат извършителите на особено тежки военни престъпления през нацисткия режим. ООН приема Декларация за правата на детето.
В далечната 1541 година швейцарецът Жан Калвин, обявява своята теория за реформиране на църквата. Поставено е началото на богословската система “калвинизъм”, едно от направленията на Протестантството по време на Реформацията (ХVІ век). В 284 година Диоклециан, тогава командир на императорската стража, е обявен от войниците си за император на Римската империя.
Създаден е Футболният клуб “Барселона” - 16-кратен шампион на Испания. През 1805 година се състои премиерата на единствената опера на Лудвиг Ван Бетовен - “Фиделио”. В Русия е задържан серийният убиец Андрей Чикатило, обвинен за убийството и изнасилването на 52 души в периода 1978 - 1990 г.


2016 г.
Загиват 142 души, а над 200 са ранени след като влак дерайлира в района на Пухрайан в индийски щат Утар Прадеш.


2014 г.
Президентът на Шри Ланка Махинда Раджапакса решава да се бори на изборите за трети президентски мандат.


2013 г.
Синодът на Англиканската църква разрешава ръкополагането на жени в епископски сан.


2012 г.
Загребският съд осъжда бившият министър-председател на Хърватия Иво Санадер на 10 години затвор за корупция.


2011 г.
Консерваторът Мариано Рахой от Народната партия спечели абсолютно мнозинство на предсрочните парламентарни избори в Испания.


2011 г.
В резултат от стълкновение между демонстранти и полицията, в Кайро пострадват 928 човека, има и двама убити. Площадът Тахрир е напълно блокиран от демонстрантите, които издигат лозунги срещу армията и ръководителя на Висшия съвет на въоръжените сили маршал Мохамед Хюсеин Тантави.


2006 г.
Неизвестен маскиран и въоръжен мъж прониква в сградата на училище в германския град Емсдетен, северозападна Германия и се опитва да вземе заложници. В резултат на намесата на властите похитените са освободени по-късно през деня. По последни данни нападателят е мъртъв. Полицията в Емсдетен съобщава, че осем души от взетите за заложници са пострадали.


2003 г.
В Истанбул избухват няколко бомби като атентат срещу британски институции, при което загиват 27 души.


2003 г.
В Москва е учредено международно евразийско движение. Неправителствената организация има представителства в 29 страни, включително всички страни от ОНД; в страните от ЕС (Германия, Франция, Италия, Обединеното кралство); в Америка (САЩ, Венецуела, Чили); в мюсюлманските страни (Ливан, Сирия, Египет, Турция, Иран, Пакистан); в Индия; в Далечния изток (Япония, Виетнам) и т.н. В Русия международното евразийско движение има 36 регионални офиса.


1998 г.
Русия изстрелва в космоса модула “Заря”. Той е предназначен да служи като международна космическа станция.


1995 г.
В телевизионно предаване по Би Би Си Принцеса Даяна за първи път открито говори за дистанцирането между нея и принц Чарлз. Даяна Спенсър е принцеса на Уелс. Родена е в аристократично семейство на 1 юли 1961 г. Баща й е осмият лорд Спенсър и след неговата смърт през 1975 г. тя наследява титлата лейди Даяна Спенсър. След развода на родителите си през 1969 г. Даяна остава да живее при баща си в семейната къща в областта Сандрингам, където се запознава с кралското семейство. Даяна и Чарлз започват да излизат заедно през 1980 г. Принц Чарлз й предлага брак през февруари 1981 г. Сватбата им се състои на 29 юли 1981 г. От брака си двамата имат двама сина принц Уилям Артур Филип Луис (1982 г.) и принц Хенри Чарлз Албърт Дейвид (1984 г.). През юли 1996 г. Чарлз и Даяна оповестяват решението си да се разведат. Разводът става факт на 28 август 1996 г. В течение на години принцеса Даяна развива огромна благотворителна дейност. Лейди Даяна умира на 31 август 1997 г. при автомобилна катастрофа във Франция.


1990 г.
Задържан е серийният убиец Андрей Чикатило. Андрей Романович Чикатило е роден на 16 октомври 1936 г. в украинското село Яблочное.
След като завършва военна служба през 1960 г., той се премества в Родионово-Несветаевски и работи там като телефонен инженер. През 1971 г. получава научна степен в областта на литературата посредством задочни курсове, и става учител в Новошахтинск. Чикатило остава на тази длъжност, местейки се от училище в училище, тъй като постоянно постъпват оплаквания за неприлични опити за физическо насилие.
Чикатило създава свой собствен стил за подбор на жертви, като говори на автобусни спирки и ЖП гари с избягали от дома деца или млади скитници, примамвайки ги да дойдат с него в близката гора, където обикновено жертвите намират смъртта си.
През 1984 г. те наброяват 15. Властите вземат решението да се усилят мерките - да се увеличи броя на патрулите и да се разположат цивилни полицаи на много обществени транспортни спирки.
Чикатило е разпознат, защото се държи подозрително на автобусна спирка в Ростов. Арестуван е и задържан. Признат е за виновен и осъден на една година. Освободен е през декември 1984 г. след като прекарва три месеца в затвора.
На 6 ноември 1990 г. Чикатило убива и осакатява Света Коростик. Когато се връща от гората, той е спрян от полицията, но в последствие пуснат на свобода. На 20 ноември 1990 г. той е арестуван. Между 30 ноември и 5 декември Чикатило се признава за виновен и описва петдесет и три изнасилвания и убийства, извършени от него. Той признава, че е пил от кръвта на жертвите си и е изяждал части от тях.
Съдебният процес срещу него се състои на 14 април 1992 г. Въпреки неговото странно и смущаващо поведение, съдът намира, че той е в състояние да издържи процеса, който приключва през юли и присъдата е отложена за 15 октомври, когато той е намерен за виновен за извършването на 52 от 53-те убийства, и е осъден на смърт за всяко едно престъпление. Чикатило е разстрелян на 14 февруари 1994 г.


1979 г.
500 арабски екстремисти превземат мюсюлманския храм в Мека. По този начин се обявява началото на ислямската революция в Саудитска Арабия.


1977 г.
Президентът на Египет Ануар Садат става първият арабски лидер, който влиза в израелския Кнесет – върховен законодателен орган на властта в страната.
Мохамед Ануар ел-Садат е египетски политик и президент на страната (1970-1981 г.). Член на организацията "Свободни офицери", участва в Юлската революция в Египет. Влиза в състава на Революционния съвет. Председател на Националното събрание (1960-1969 г.), вицепрезидент на Обединената арабска република (1964-1968 г. и 1969-1970 г.). През 1979 г. подписва във Вашингтон сепаративен мирен договор с Израел в рамките на Кемпдейвидските споразумения (1978 г.).
Носител на Нобелова награда за мир за 1978 г. На 6 октомври 1981 г. е убит в столицата Кайро от ислямисти по време на военен парад.


1962 г.
Президентът на САЩ Джон Кенеди сваля блокадата на Куба. Джон Фицджералд Кенеди е американски политик, президент на САЩ от 1961 г. до 1963 г. Кенеди завършва икономика в Харвардския университет. През 1941-1945 г. служи във военноморския флот на САЩ в Тихия океан. По-късно – през 1945 г. се занимава с журналистика. В годините между 1947 и 1953 г. е член на Палатата на представителите в Конгреса на САЩ от щата Масачусетс (от листата на Демократическата партия). От 1953 до 1961 г. е сенатор. През 1960 г. той побеждава на изборите кандидата на Републиканската партия Р. Никсън. На 20 януари 1961 г. встъпва в длъжност президент на САЩ. Вътрешната програма на президента е свързана с ускоряване на темповете на икономически растеж, ограничаване на расовата дискриминация и пр. Във външната политика администрацията му сменя доктрината за “масираното възмездие” с доктрината за “гъвкавото реагиране”. Призовава за укрепване на военните блокове и за нарастване на военната мощ на САЩ, намесва се в решаването на спорни международни проблеми по пътя на преговорите, обявява се за по-реалистичен подход в отношенията със СССР. През 1963 г. кабинетът на Кенеди подписва Московския договор за забрана на изпитанията с ядрено оръжие в трите сфери. Политическият курс на Кенеди предизвиква нападки от страна на крайно реакционните кръгове на САЩ. Убит е на 22 ноември 1963 г. в Далас, щат Тексас. Погребан е в Арлингтънското национално гробище.


1959 г.
Генералната асамблея на ООН приема Декларация за правата на детето, която провъзгласява равни права на децата в областта на възпитанието, образованието, социалната защита, физическото и духовното развитие независимо от цвета на кожата, националната принадлежност, имущественото състояние и др. Декларацията призовава родителите, обществените организации, правителствата да признаят правата на децата и да съдействат за тяхното осъществяване.


1945 г.
В Нюрнберг започва международен съдебен процес срещу извършители на особено жестоки нацистки военни престъпления.
Международният военен трибунал е създаден съгласно Декларацията за отговорността на нацистите за извършваните зверства, приета на Московската конференция /30 октомври 1943 г./, и Договора между правителствата на СССР, САЩ, Великобритания и Франция за съдебно преследване и наказване на главните военни престъпници от европейските страни на Оста /08 август 1945 г./.
Пред Трибунала са привлечени 24 нацистки ръководители. Проведени са 403 открити съдебни заседания, на които освен подсъдимите са разпитани 116 свидетели, разгледани са десетки хиляди писмени свидетелски показания и повече от 4 000 документални доказателства.
На 30 юли 1946 година завършват изказванията на главните обвинители, а на 30 септември 1946 година е обявена присъдата. Трибуналът осъжда Гьоринг, Рибентроп, Кайтел, Калтенбрунер, Розенберг, Франк, Фрик, Щрайхер, Заукел, Йодал, Цайс-Инкварт и Борман /задочно/ на смърт чрез обесване; Хес, Функ и Редер на доживотен затвор; Ширах и Шпеер – на 20 години; Нойрат – на 15 години и Дьониц на 10 години строг тъмничен затвор. Делото срещу парализирания Круп е прекратено, а Лай се самоубива в Нюрнбергския затвор. Фрич, Папен и Шахт са оправдани. Смъртните присъди са изпълнени през нощта на 16 октомври 1946 г. в Нюрнбергския затвор. Няколко часа преди това Гьоринг се самоубива в килията си.


1940 г.
Унгария се присъединява към Тристранния пакт. Тристранният пакт е сключен на 27 септември 1940 г. за срок от 10 години между Германия, Италия и Япония. Той предвижда разделяне на света на зони на влияние. Държавите, които са го подписали, се задължават да си оказват подкрепа с всякакви политически, икономически и военни средства, ако някоя от страните бъде нападната от друга държава, която “в днешно време не участва в европейската война и в китайско-японския конфликт”. Договорът не засяга политическото положение, “съществуващо в днешно време между всяка от трите договарящи се страни и Съветска Русия”. Към пакта се присъединяват Румъния, Словакия, България, Финландия, Испания, Тайланд, Хърватско, Манчжоу-Го, китайското правителство на Ван Цзинвей.
1926 г.
Британия предоставя на Канада, Австралия, Нова Зеландия и ЮАР възможността да се самоуправляват.


1922 г.
Поставя се началото на първия етап на Лозанската конференция за Тракия и режима на Проливите. Целта на конференцията е уреждане на близкоизточната криза след провала на гръцката интервенция срещу Турция (1919–1922 г.). В работата й участват делегации на Англия, Франция, Италия, Япония, Гърция, Румъния, Сърбо-хърватско-словенското кралство и Турция. САЩ изпращат свой наблюдател. На конференцията са поканени Съветска Русия и България, при дебатирането на въпроси, отнасящи се до бъдещето на Проливите. Ръководителят на българската делегация Александър Стамболийски се опитва да привлече вниманието на конференцията и към най-важните за страната ни въпроси: покровителството на българските малцинства, останали след края на Първата световна война в пределите на съседните балкански държави, излазът на България на Егейско море в духа на постановката на чл. 48. от Ньойския договор, съдбата на Западна Тракия и т.н. Конференцията завършва работата си към края на юли 1923 г. с подписването на договор между бившите съглашенски държави и техните съюзници и Турция, с който се денонсира Севърският мирен договор от 1920 г. Отправените от България искания остават неразгледани на конференцията.


1917 г.
Провъзгласява се създаването на Украинска народна република.


1917 г.
В хода на Първата световна война в района на Камбре (Северна Франция) английската армия започва настъпление срещу две немски дивизии, в хода на което за първи път в света са използвани в бой големи танкови бойни единици.


1910 г.
В Мексико избухва революция. Мексиканската революция от 1910 – 1917 г. е предшествана от 30-годишна диктатура на Порфирио Диас, който се крепи на силна армия, полицейски апарат, висше духовенство. Те владеят земята, а 90% от селяните са безимотни. През 1910 г. избухва въстание, ръководено на север от Ф. Виля и П. Оронсо и на юг - от Е. Сапата. През май 1911 г. П. Диас е свален от власт и Ф. Мадеро става президент; Е. Сапата и П. Оронсо продължават борбата. Февруари - 1913 г. генерал В. Хуерта организира военен преврат; Ф. Мадеро е убит. През юли 1914 г. ген. В. Хуерта избягва. Ф. Виля с помощта на Е. Сапата окупира столицата, но армията му е разбита от войските на В. Каранса, командвани от А. Обрегон. Установен е военен режим на В. Каранса. Провежда се аграрна реформа. Революцията завършва през 1917 г., когато е приета нова конституция. Властта е в ръцете на военните, осъществили революцията.


1805 г.
За първи път е изпълнена единствената опера на Лудвиг ван Бетовен -“Фиделио”.Лудвиг ван Бетовен (на немски: Ludwig van Beethoven) е немски класически композитор, представител на Виенската школа, важна фигура в преходния период между класицизма и романтизма. Смятан за един от най-великите композитори в историята на музиката.
Роден е на 16 декември 1770 г. в град Бон, Германия. На 26 март 1778 г., едва осемгодишен, изнася първия си концерт пред публика в Кьолн. През юни 1784 г. е назначен за органист в Курфюрската капела. През 1792 г. Бетовен се премества да живее във Виена, където взима уроци от Йозеф Хайдн, Албрехтсбергер и Салиери. Все още не е известен като композитор. Във Виена концертира като пианист и пише музика до влошаването на слуха си. Освен от прогресиван загуба на слуха композиторът страда и от остра форма на тинитус. Автор на 9 симфонии (последната с хор във финала, по Ф. Шилер), 5 концерта за пиано и оркестър, Концерт за цигулка и оркестър, операта "Фиделио", увертюри "Леонора" № 1, 2, 3, "Егмонт", "Кориолан", Тържествена меса (Missa solemnis), 32 сонати за пиано, 10 сонати за цигулка, 16 струнни квартета, вокални пиеси и много др. Умира във Виена на 26 март 1827 г.


1710 г.
Турция обявява война на Русия. Руско-турската война от 1710-1713 г. е в следствие от разгрома на шведските войски (съюзници на Турция) в Полтавската битка (1709 г.) по време на Великата северна война (1699-1721 г.). След бягството на шведският крал Карл ХII в Турция през 1710 г. в ултимативна форма Русия иска предаването му. В отговор султанът изпраща царските пратеници и руския посланик П.Толстой в затвора на Седемкуловия дворец в Истанбул, а на заседание на Дивана (парламента) е решено да се започне война с Русия. През май-юни 1711 г. руската армия под командването на Петър I, в съюз с молдовския владетел Кантемир, навлиза в Молдова (Прутския поход), но близо до гр. Яс е обкръжена от превъзхождащите ги турски сили и пониса големи загуби. Петър I успява да сключи Прутското примирие (подписано на 12 юли 1711 г.), според което Русия връща на Турция Азов, задължава се да събори крепостта в Таганрог и т.н. Турция пък се задължава да отпрати Карл ХII. С по-слаби действия войната продължава до 1713 г. с подписването на Адрианополския (Одринския) мир, който потвърждава условията на Прутското примирие.


1541 г.
Жан Калвин разработва своя индивидуална теория за реформиране на църквата. Жан Калвин е роден на 10 юли 1509 г. в Ноайон, Франция. Той е представител на християнската Реформация, основател на калвинизма.
Калвин получава богословско и юридическо образование. Под влияние на Мартин Лутер се присъединява към протестантството и се отрича от Католическата църква през 1533 г. Поради преследванията на протестантите във Франция, Калвин избягва в Швейцария през 1534 г. През 1536 г. издава в Базел съчинението “Наставление за християнската вяра”, в което излага новото вероучение. През същата година се премества в Женева, където вече се е утвърдила Реформацията. През 1538 г. е изгонен от Женева и заминава за Страсбург. Три години по-късно отново се завръща в Женева и остава там до края на живота си като оглавява новото направление на протестантството - калвинизма. Под влиянието на Калвин женевската градска управа приема нова форма на църковната организация, която с някои изменения е приета от калвинистките общини и в други страни. Назначен за съветник на правителството, Калвин оказва въздействие върху гражданския живот, успявайки да наложи строг надзор с въвеждане на задължително присъствие на църковните служби, забраняване на развлеченията, танците, ярките дрехи и др.
Заедно с това се налага крайна нетърпимост към католицизма и към други реформационни течения - особено към анабаптизма, а последователите им са обвинявани в безбожие. Тези мерки достигат крайност, като противниците на учението на Калвин са преследвани и наказвани дори със смърт.
Жак Калвин умира в Женева на 27 май 1564 г.


1531 г.
На кантоните в Швейцария е разрешено сами да определят своето вероизповедание.


284 г.
Командирът на императорската стража – Диоклециан е обявен от войниците си за император на Римската империя.
Диоклециан (пълно име Гай Аврелий Валерий Диоклециан) е римски император от 20 ноември 284 г. до 1 май 305 г. Роден е около 245 г. в Далмация. Установява домината, осъществява административните реформи за стабилизиране на империята, засилва армията. Успешно воюва с алеманите, сарматите, персите (завладява Армения и Месопотамия). Преследва жестоко християните. Умира в Салона през 316 г.


На тази дата са родени:

1927 г.
Роден е Михаил Улянов – руски актьор, режисьор и общественик. От 1950 г., след завършване на Шчукиновото театрално училище, е в театър “Вахтангов”. В киното е от 1956 г. Работи в радиото и телевизията. Снима се в: “Домът, в който живея” (1957 г.), “Битка по пътя” (1961 г.), “Живи и мъртви” (1964 г.), “Председателят” (1965 г.), “Замръзналите светкавици” (1967 г.), “Възмездие” (1969 г.), “Братя Карамазови” (1969 г.), “Освобождение” (1970 г.), “Бяг” (1971 г.), “Егор Буличов и другите” (1973 г.), “Блокада” (1975 г.), “Войници на свободата” (1977 г.), “Легенда за Тил” (1977 г.), “Обратна връзка” (1977 г.), “Позови ме в далечните простори светли” (1978 г.), “Факти от изминалия ден” (1981 г.), “Последното бягство” (1981 г.), “Частен живот” (1982 г.), “Без свидетели” (1983 г.), “Победа” (1985 г.), “Битката за Москва” (1985 г.), “Бряг” (1988 г.), “Бащи ‘66” (1989 г.), “Дом под звездите” (1991 г.), “Майстора и Маргарита” (1993 г.), “Ворошиловският стрелец” (1999 г.), “Досието на детектив Дубровски” (тв, 199 г.9), “Антикилър” (2002 г.). Режисира “Братя Карамазови” (1968 г.) и “Най-последният ден” (1973 г.), в който изпълнява и главната роля.


1925 г.
Родена е Мая Плисецкая - руска балерина. Тя е солистка в Болшой театър (1943-1988 г.). Една от най-значителните й роли е Кармен ("Кармен сюита", балетмайстор А. Алонсо). Сред соловите й изпълнения са това в "Айседора" и "Болеро" с балетмайстор М. Бежар. Съвместно с други балетмайстори поставя "Ана Каренина", "Чайка" и др. по музика на съпруга си Р. Шчедрин, в които изпълнява главните роли.


1925 г.
Роден е Робърт Франсис Кенеди - американски държавник, брат на президента Джон Кенеди. Завършва право. От 1957 г. заема отговорни длъжности в държавния апарат на САЩ. През 1961 г. става министър на правосъдието на САЩ в администрацията на Джон Фицджералд Кенеди. Известно време е на този пост и в администрацията на Л. Б. Джонсън / до 1964 г./. От 1965 година е сенатор от щата Ню Йорк. Робърт Кенеди е един от лидерите на либералното крило на Демократическата партия. Той се обявява против виетнамската политика на правителството на Джонсън. През 1968 г. оповестява намерението си да се кандидатира за поста президент на САЩ от Демократическата партия. Убит е в разгара на предизборната кампания в Лос Анджелис.


1915 г.
Роден е Кон Ичикава - японски режисьор. В киното се изявява от 1933 г. Той е един от организаторите на компания "Синтохо", която поставя неговото ревю "1001 нощ в Тохо" (1937 г.). Сред ранните му творби са комедиите и мелодрамите: "365 нощи" (1948 г.), "Сансиро от Гиндза" (1950 г.), "Любовниците" (1951 г.), "Влюбеният" (1953 г.), "Препълненият трамвай" (1957 г.). Произведение на съвременното японското кино става "Вратата на насилието" (1956 г.). Филмите му са различни по жанр - от комедии до психологическа драма. Кон Ичикава е режисьор и на филмите "Сърце" (1955 г.), "Големият пожар" (1958 г.), "Ключът" (1959 г.). На антивоенната тема са посветени филмите: "Бирманската арфа" (1957 г.), "Полеви светлини" (1959 г.), "По-малкият брат" (1960 г.), "Аз съм на 2 години" (1961 г.). Автор и на "Отмъщението на актьора" и "Сам през Тихия океан" (1963 г.), "Младост" (1968 г.), "Да обичаш отново" (1971 г.), "Странници" (1973 г.), "Семейство Инугами" (1976 г.), "Островът затвор" (1977 г.), "Кралицата на пчелите" (1978 г.), "Котко" (1980 г.), "Висшето общество на Мейджи" (1986 г.), "Убийци без маски" (1991 г.), "47-те ронина" (1994 г.), "Дорахейга" (1999), "Голямата мама" (2001 г.). През 1965 г. снима документален филм "Олимпиадата в Токио".


1889 г.
Роден е Едуин Хъбъл - американски астроном, който въз основа на червеното отместване на галактиките установява, че Вселената се разширява (закон на Хъбъл).
Умира на 28 септември 1953 г. в Сан Марино, САЩ.


1858 г.
Родена е Селма Лагерльоф - шведска писателка от неоромантическото направление. От 1914 г. е член на Шведската академия. Публикува първото си голямо произведение "Йоста Берлинг" през 1891 г. Следват: романът "Чудесата на антихриста" (1897 г.), повестта "Йерусалим" (1902 г.), "Пътешествието на Нилс Холгерсон през Швеция" (1907 г.), новелистичният цикъл "Гноми и хора" (1915 г.) и др. През 1909 г. получава Нобелова награда за литература.
Умира на 16 март 1940 г. в Морбака.


1813 г.
Роден е Франц Миклошич (Франьо) – словашки и австрийски езиковед. Академик във Виенската Академия на науките от 1851 г. Завършва университета в Грац. Той е един от най-бележитите филолози на ХIХ в. Професор е по философия в гр. Грац (1837 г.). Завършва право във Виена, но под влиянието на Копитар започва да изучава славянска филология. През 1848 г. става професор по славянска филология във Виенския университет; ръководи катедрата до 1885 г. Автор е на много съчинения, писани на латински и немски език. Основен труд - “Сравнителна граматика на славянските езици” (т. 1-4, 1852-1875 г.). Умира на 7 март 1891 г. във Виена.
На тази дата умират:


1976 г.
Умира Трофим Денисович Лисенко - руски агроном и биолог. Той е член на Академията на науките на СССР (1939 г.), член на Академията на селскостопанските науки (1935 г.) и нейн председател (1938-1956 г., 1961-1962 г.). Роден е на 29 септември 1898 г. в с. Карловка, Полтавска област. Работи в областта на генетиката, селекцията, биологията на развитието, физиологията и храненето на растенията. Неговите твърдения в областта на наследствеността, изменчивостта и образуването на видовете не са потвърдени на практика. Проявява се като изключителен реакционер, преследва дори своя учител и колега Н. И. Вавилов. Диктатор в областта на биологическите науки по времето на Сталин. След смъртта на Сталин е разкритикуван лично от Н. С. Хрушчов. През 1954 г. е освободен от поста президент на Академията на селско-стопанските науки. Впоследствие е доказано, че нерядко е фалшифицирал резултатите от опитите, за да подкрепи своите теории.


1975 г.
Умира Франциско ( Франко) Баамонде - испански генералисимус. Роден е на 4 декември 1892 г. в Ферол. Управлява Испания като диктатор от 1939 г. до 1975 г. Завършва пехотна академия. Участва в колониалните войни на Испания в Африка. През 1921 г. е командир на Чуждестранния легион. Началник е на главния щаб на сухопътните войски през 1934 г. и командир на испански корпус в Африка (Мароко). Организира и ръководи въоръженото въстание на испанските демократически сили срещу комунистическата диктатура, в резултат на което избухва Испанската гражданска война (1936-1939 г.). След победата на патриотичните сили управлява чрез диктатура. Провъзгласен е за пожизнен държавен глава (“каудилио”) на Испания. Създава тоталитарна система в Испания. Става вожд на Испанската фаланга (организация на националистическите сили). Председател е на министерски съвет (до 1973 г.) и върховен главнокомандващ на държавата. Прокарва закон за наследството на престола (1947 г.), съгласно който Испания “в съответствие с традицията” е провъзгласена за кралство. На 22 юли 1969 г. за бъдещ крал на Испания е обявен Хуан Карлос Бурбон.


1947 г.
Умира Гьорг Колбе – германски скулптор. Той е роден на 15 април 1877 г. В периода 1895-1897 г. учи в Мюнхенската художествена академия, след което до 1901 г. живее в Париж и Рим. Влияние върху него оказва О. Роден. Гьорг Колбе е известен е със статуите на юноши и момичета (“Танцьорка”, бронз, 1911-1912 г., Националната галерия, Берлин). Автор е на паметника на Л. В. Бетховен във Франкфурт на Майн (1927-1947 г.), на проект за паметник на жертвите на фашизма (1946 г.).


1945 г.
Умира Френсис Уилям Аштън– английски физик, член на Лондонско кралско дружество (1921 г.). Той е лауреат на Нобелова награда за физика през 1922 г. Роден е на 1 септември 1877 г. Завършва Бирмингамския и Кеймбриджкия университети. От 1909 г. преподава в Бирмингамския университет, а от 1920 г. е член на "Тринити Колидж" в Дъблин. С Дж. Дж. Томбън първи доказва съществуването на стабилни изотопи на неона (1913 г.). Конструира мас-спектрометър, с помощта на който открива 213 устойчиви изотопа на химически елементи и определя относителната им разпространеност. През 1925 г. създава мас-спектрограф, с чиято помощ възпроизвежда точната маса и дефектите в масата на редица изотопи.


1935 г.
Умира Сър Джон Ръшуърд Джелико – английски адмирал. Той е главнокомандващ на британските флоти през Първата световна война. Участва в морската битка при Ютланд през май 1919 г. Назован е виконт де Скапа, по името на Скапа Флоу.


1925 г.
Умира Стефан Жеромски - полски романист и драматург. Първият му роман е "Гарвани ще ви разкъсат". Основната му творба е "Пепелища" (1902-1903 г.) - лирико-епична история на Наполеоновите войни. Жеромски е автор на романите: "История на греха" (1908 г.), "Красотата на живота" (1912 г.), "Вярната река" (1912 г.), "Борбата срещу Сатаната" (трилогия; 1916-1919 г.), "В началото на пролетта" (1924 г.) и др.; повести: "Доктор Пьотр" (1894 г.), "Сизифов труд" (1897 г.), "Лъч" (1897 г.); разкази; драми: "Роза" (1909 г.), "Сулковски" (1910 г.) и др.; художествена публицистика.

1910 г.
Умира Лев Толстой - руски писател, един от най-великите писатели и хуманисти. Роден е на 9 септември 1828 г. През 1844 г. постъпва в Казанския университет, отначало във Факултета по източни езици и култура, а след това - в Юридическия факултет. Напуска университета през 1847 г. Известно време учителства в Ясна поляна. Заминава за Кавказ през 1851 г. и постъпва на военна служба. По това време създава повестите “Детство” (1852 г.), “Юношество” (1854 г.), разказите “Набет” (1853 г.) и “Записки на маркировчика” (1855 г.); започва повестта “Казаци”. Участва в Кримската война (1853-1856 г.). След края на войната напуска армията и пътува из Европа. Посещава Франция, Швейцария, Северна Италия, Германия. Публикува в сп. “Съвременник” (до 1859 г.); сътрудник е на сп. “Руски вестник”. Пътува в Западна Европа (1860 г.), за да изучи организацията на образованието в селските училища. Лев Толстой е автор на романите “Декабристи” (1860-1961 г., публикуван 1884 г.), “Война и мир” (1863-1869 г., началото на публикуването му е поставено през 1865 г.). През 70-те години създава романа “Ана Каренина” (1879-1880 г., издаден през 1884 г.). Автор е повестите: “Смъртта на Иван Илич” (1884-1886 г.), “Кройцерова соната” (1887-1889 г.), “Дявол” (1889-1890 г.), и драмите: “Силата на мрака” (1886 г.) и “Плодовете на просвещението” (1886-1890 г.). Главно произведение на Лев Толстой през 90-те години е романът “Възкресение” (1889-1899 г.), който предизвиква обществен скандал. Лев Толстой е отлъчен от Православната църква през 1901 г.


1867 г.
Умира Пьотр Карлович Клодт (Клодт фон Юргенсбург) – руски скулптор и леяр. Той е роден на 5 юни 1805 г. в Санкт Петербург. От 1829 г. посещава Петербургската художествена академия, където от 1838 г. е професор и завежда леярната работилница. В произведенията на анималистичната монументална скулптура и малката пластика не скъсва докрай с класическите традиции. Сред популярните му произведения са: 4-те групи укротители на коне на Аничковия мост (бронз, 30-те год. на ХIХ в.), паметниците на И. А. Крилов в Лятната градина (бронз, гранит, 1848-1855 г.) и на Николай I (бронз, 1856-1859 г., съвместно със скулптурите Н. А. Рамазанов и Р. К. Залеман) в Санкт Петербург и др.



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;